По празниците, 26-и април, излизам от София и благоразумно решавам да тръгна по-рано. По магистрала Хемус движението е обичайното, но пред тунел "Топли Дол" вече се е образувала опашка. Има и една лека катастрофа, три коли, нищо сериозно - изкривени брони - някой не е успял достатъчно бързо да намали от 130 до нула. Двайсет минути постепенно приближаване на тунела и наблюдаване на тарикатите каращи в аварийното. Няма кьорав полицай.
Вечерта гледайки новините разбирам че съм се отървал леко; по-късно опашката е станала огромна и хората са чакали с часове. А някакъв шеф от пътното обясни че била направена "максимално добрата възможна организация" и обвини за задръстването хората които "са решили че непременно трябва да пътуват точно в този ден и час".
Ей, тия хора не се научиха да не пътуват, брей! Не се научиха да си стоят в къщи и да не пречат на чиновниците...
И нито дума за постоянните ремонти на тунели продължаващи с години. За толкова време хората по света прокопават цял тунел, пък ние едвам сменяме няколко лампи. И нито дума защо продължава толкова дълго ремонта, и кой е изпълнителят, и кой е подписал договора, и какви са неустойките за забавяне, и има ли въобще такива.
Добрата новина е че ремонтът щял да приключи през юни; лошата - че веднага щял да започне ремонта на следващия тунел, чиито лампи били ръждясали и опасни. Отиде още една година. Или две.
Е, поне научихме имената на тунелите.

През последните 8-9 години често-често пътувам София-Враца-София... писна ми от тия ремонти и тунели... никога не съм виждала Хемус да работи ЦЯЛАТА... Сега пътувах с влак, ще им се не знае.