Гледах вчера интервюто със Слави Трифонов - закъсал го е човекът. Не че съм му голям фен (всъщност не ми харесва как се мутрее и другарува с най-големите бандити в България), но все пак доста свикнах всяка вечер да го гледам на екрана и си ме кефеше. Възхищавах му се че има сили всяка вечер да води. Мислех си - ето един човек в България който се е оправил, бачка здраво, но има защо, и т.н. И сега ми стана кофти за него - оказа се че все пак и той е човек, има си своите страхове и проблеми, които всъщност хич не са малки. Да останеш (почти) сляп е ужасно, целият ти живот се преобръща, особено за такъв като него който е свикнал постоянно да е пред очите на всички и с това си вади хляба. Някои неща не се оправят с пари, макар че парите помагат много. Ето, събрали се сума ти лекари, професори, светила разни, и не знаят какво му е. Може да е това, може да е онова... Гадаят...
И като гледаш такива неща, се замисляш кое всъщност е най-важното в тоя живот. И следващия път на улицата като видиш мутрата в мерцедеса, си казваш - да, той има пари и скъпи коли и т.н. но пък аз имам младост, свободно време и приятели, И здраве. И не се знае кое е по-важното.