„ ПО ЖИЦАТА ”

1.Творческа история на разказа - хроника във вестник, два символни образа, свързани от Йовковото въображение

2.Жанр-битов къс разказ

а/ случка - двама души говорят и се разделят

б/ единство на място и действие – горещо лятно пладне

в/ липсва сюжет, защото авторът акцентува не на външно протичащото действие, а на душевния мир на героите си и на душевната им промяна

3.Композиция

а/разказ в разказа

б/ретроспекция

в/повествованието е поднесено през погледа на очевидец-постига се максимален реализъм и достоверност в разказа

4.Романтизъм и реализъм в разказите на Йовков

а/ Ролята на очевидеца -Йовков е писател реалист - творецът винаги се е стремял да създаде такъв разказ, в който „случката да върви, животът да става, а писателят да отсъства напълно-писателят напълно се е скрил зад своя герой Петър Моканина -Йовков води повествованието , но всичко е видяно и чуто, предадено чрез очевидец/писателят се е скрил зад своя герой и не се намесва/

б/Йовков е писател романтик-„Красотата ще спаси света“/Достоевски/-Йовков вярва, че красивото и доброто ще победи злото в живота и страданието винаги може да бъде победено от красотата

5.Времеви и пространствени образи в разказа-Йовков извежда  героите си извън времето и пространството, за да акцентува на човешката съдба. Липсва конкретност, за да се подчертае човешката същност, вечните и общочовешки универсални проблеми

6.Чрез съдбата на Гунчовото семейство Йовков поставя вечния и непреходен проблем за страданието

а/портретна характеристика-

-портретни детайли, свързани с облеклото и социалната принадлежност на героя

-детайли, разкриващи характера

-детайли, разкриващи душевното състояние на героя: погледа, жестовете, замлъквания/3 пъти/

Извод: Йовков е изключителен майстор психолог, с голямо умение описва вътрешните преживявания на героите си -чрез худ.детайл преживяванията стават зрими, видими

б/характеристика на Гунчовица и Нонка-превитата майка, безсилната поза на момичето вещаят усещането за беда, за нещастие

7.Разказът на Гунчо

а/ бедността-героите са обречени на бедност, тя е вечна спътница в живота им

б/най-голямото нещастие е, че не могат да отгледат рожбите си

Извод: Трагедията, страданието, злото са неизменни спътници в живота на човека, човекът е орисан да страда, той е обречен и е лишен от избор, страданието е изначално заложено в човешкия живот

в/родителите отглеждат Нонка с всеотдайна любов, с пожертвователност и грижа-Гунчо и жена му са добродетелни и благородни хора

г/разказът на Нонка -

-образът на змията - библейски символ на злото, на изкушението и грехопадението

-Нонка е невинна, чиста и непорочна, но злото сполетява точно нея

Извод: Животът е несправедливо устроен, наказани са добродетелните хора, тези които не заслужават нещастие, обречено на нещастие е красивото и доброто у човека. Чрез съдбата на Гунчовото семейство Йовков поставя проблема за незаслуженото страдание

8.Пътища за преодоляване на човешкото страдание, за изход от злото

а/ Йовков е хуманист и романтик, той вярва, че злото може да бъде победено

б/първи път на спасението-надеждата и безкрайната вяра в доброто и красивото, въплътени в образа на бялата лястовица - свързваме я със село Надежда, безкрайното шосе и безкрайните жици, безкрайното пътуване на героите - надеждата крепи тези страдалци, тя им дава сили да понасят болката-вярата в доброто, справедливото, в изцелението, в красотата

в/ролята на контраста между бялото и черното - черното е символът на страданието в живота, което е неизменен спътник на човека-черни възглавници, черни лястовици, черен чумбер

бялата лястовица - бялото е чудото, вярата в мита, в невъзможното, в надеждата в спасението

г/в разказа се случва друго чудо-състраданието и братството между хората

-Моканина приема чуждата болка и надежда като свои

-Моканина изрича една благородна лъжа, за да поддържа надеждата у Нонка, а по този начин - и живота й

Извод: Другоселците не срещат чудодейната бяла птица, но откриват чудото на човешкото съпричастие, състрадание, благородство и братство; оказва се, че в този враждебен и несправедлив свят братството между хората е спасителен щит срещу злото-хуманността на Моканина показва, че човекът не е сам срещу злото

Извод: Красотата не е само бяла птица, мит или мечта, тя е реалност, защото живее в добрата и благородна душа на Петър Моканина. Ако страданието е вечно и неизменно зло, което съпътства човека  в неговия живот,  то състраданието и братството е път за преодоляване на неправдите в действителността