Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.12.2008 22:27 - Близки срещи (с митницата)
Автор: praven Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4792 Коментари: 3 Гласове:
1

Последна промяна: 10.12.2008 22:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Като фен на авиацията, от доста време се точа на едни педали за Флайт Симулатора. Тука в БГ ги има обявени за 160 евро (310 лева) в магазина на Virtual Pilot – което на мен ми все ми се виждаше много. И като ги видях в щатите за $104 очите ми светнаха и одма си ги поръчах.  

Да ама се оказа че доставката е още $44, а тук трябва да се ходи до митницата и да се плаща ДДС и мито (общо 51 лв) и 11 лв такса за попълване на митническата декларация. Така общата сума става около 300 лв което е на практика същото. А като екстра бонус, докато висях по гишетата ми вдигнаха колата с паяк. Та така. За сетен път се убеждавам че не става тарикат от мене.

Полезното в случая е образователната стойност на посещението ми в Митницата – поне видях какво става там. Не знам какво очаквах до заваря там – неща от рода на хаос, огромни опашки, охранени митничари и прочее – и исках да видя доколко представите ми отговарят на реалността. Е, не се оказа чак толкова страшно, напротив. Нямаше много хора, служителите като цяло бяха любезни, основния проблем беше че не познавах процедурата и не знаех къде да ида и какво да правя. И нямаше откъде да го разбера, освен с питане. Но по реда си.  

Пратката ми беше пощенска, така че трябваше да мина през лъскавото и празно фоайе и да стигна до пощенската част отзад – доста по-мизерно изглеждаща, но и с повече хора.  

Вече вътре, след кратко лутане и питане по гишетата се парквам пред гише №1 - международна ускорена поща. Младежа вътре поглежда известието ми и ме завежда отзад в склада, където ми показва колета ми (сякаш за да ме подразни) и ме заразпитва какво има вътре. После ми казва че ще трябва да се плаща, щото било над определена сума, и ще извика митничар. Но ако съм бързал, можело да говоря с митничаря да го почерпя нещо... Иначе съм щял да си загубя цял ден.  

След малко се появи и леко зализаната физиономия на митничаря. Моят човек многозначително му съобщи: “човекът бърза”. Митничарят въздъхна със съжаление, каза: “бе то ясно, ама...” и започна да ми изрежда каква е официалната процедура. Явно не му се рискуваше за толкова малка сума, или пък нямаше как да стане щото в документите по пратката си беше написана точната стойност. Пък и аз не исках да настоявам и да им пълня гушките.  

Та поех по официалния ред:  

Първо на гише №28 където ми попълниха митническа декларация, взеха ми 11 лв за услугата, и ми я дадоха заедно с дискета (първата от години, която виждам на живо). Това отне около 15-ина минути, през което време, оказа се, навън паяка ми вдигал колата.  

После, с всичкия наръч документи, декларацията и дискетата отгоре, отивам в централното фоайе на гише №9 (10 и 11 също стават, но №9 ми се видя най-празно. На него седеше многозначителния надпис “подкупът вреди на всички!”).  

Мацката вътре, младичка, руса, с фешън очила и стегната униформена пола (обичам жените в униформа!) явно беше нова или толкова си можеше, но видя голям зор да ми попълни данните. Та някакви грешки й излизаха, та се чуди, та ходи да пита колежките, та няколко пъти почва отначало... Тая цялата работа отне над половин час за един екран текст. Преснима ми и личната карта, без много-много уговорки и декларации че съм съгласен да разполагат с личните ми данни. След което отидох до банката през няколко гишета да си платя ДДС-то и митото (всичко 51 лв и 5 минути чакане), после се върнах при моята мацка да оставя декларацията.  

Която трябвало да се подпише от началника на смяната. Чакането това да стане отне още половин час. През което време се въртях отпред, нахапах си до кръв палеца, излязох навън да видя как е колата ми, установих че я няма, върнах се с натежало сърце вътре и пак почнах да се въртя пред гишето. Слушайки разговорите на хората как другите дни било почти празно и странно как днес имало толкова хора и размишлявайки какъв съм карък.  

И най-накрая, час и половина след влизането ми в митницата, си получих обратно декларацията със заветния печат “разрешавам вдигането на стоката”. Айде обратно към гише №1. Където ме чакаше познатия младеж. Изгледа ме със съжаление, запита ме: “и колко плати?” (явно с идеята че съм голям будала), заведе ме отново в склада и ми връчи заветния кашон. А аз го нарамих на гръб и тръгнах да си търся колата...  

Та така. Като цяло установих че не е толкова страшно и сложно да се ходи до митницата, но все пак е по-добре при възможност да се избягва.  



Тагове:   срещи,   митницата,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. airmanbg - ФС
11.12.2008 01:19
Летите ли онлайн, колега? :)
цитирай
2. praven - Re: ФС
11.12.2008 10:00
Пробвал съм един-два пъти, но като цяло не. Карам с ATC-то на симулатора или VFR.
цитирай
3. airmanbg - :-)
12.12.2008 14:15
Ами ела онлайн в IVAO.aero

Доста по-реалистично е.

Колкото до Virtual Pilot, Боби (собственика) наистина ми се струва че надува цените.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: praven
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3171733
Постинги: 94
Коментари: 803
Гласове: 337
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол