♦ Въглени. Използват се стрити (начукани) дървени въглени. Обикновено те служат за напудряне на резници от дървета и храсти или на местата на срязване при майчините растения от които са взети. Когато някои резници се вкореняват във вода, успешно се използва въглен разтворен във водата, който потиска развитието на бактериите. Много цветари добавят въглен в субстрата при пресаждане на лесно загниващи цветя (с деликатна и нежна коренова система). За някои като антириум, калатея, кротон, маранта и др. дребните късчета или прах от въглен в субстрата са от особено значение за развитието им. Въгленът се грижи успешно за саксийните цветя. Ако той не може да се намери в цветарските магазини, няма да е грешка ако се използва активен въглен от аптеките.
♦ Торфеният мъх е друг широко използван санитарен материал. Сфагнумът служи за бариера между патогените и раните, а от друга страна създава благоприятна среда за вкореняване на резниците и образуване на нови корени. Бактерицидните свойства на торфеният мъх се дължат на съдържанието на противогнилостното вещества сфагнолом, което предпазва раните от загниване. При размножаване на растенията чрез въздушни отводи, сфагнумът е незаменим материал. Разсад с нежни корени успешно може да се съхранява по-дълго време в торфен мъх. Само трябва да се овлажнява, за да не просъхва. Когато разсад се транспортира на дълги разстояния, също се използва торфен мъх. ♦ Калиев перманганат. Градинарите го наричат още „блестящо зелено” . Това е концентриран разтвор на калиев перманганат. Обикновено с него се третират луковиците или грудките, когато се разделят на части (бегонии, гладиоли и др.). След третирането се изчаква разтворът да позасъхне и тогава се засаждат или съхраняват за по-дълго време. С него могат да се третират и зеленчукови разсади.♦ Овощарски замазки. Обикновено се използват при присаждане на калем. Доскоро се приготвяше замазка от смола, пчелен восък и животинска мазнина (за предпочитане говежда или овча лой). Напоследък все по-често се използва замазката приготвена от асфалт и животинска мазнина в съотношение 5:1. Може да се приготвя в момента на присаждане, посредством загряване на сместа до завиране. Замазването на раните се извършва с четка докато замазката е още гореща. Тези замазки могат да се използват и при счупени клони, където раните са големи. Не е нужно след замазването нараненото място да се превързва. Друга специална замазка е смесването на ленено масло с въглен. Тя не замръзва дори и при много студено време. Нанася се с четка върху наранените части. При обработка на раните лененото масло частично се абсорбира и служи като защитен филц. Водоустойчива е и не позволява дъждовната вода да прониква върху увредените тъкани. Непроходима бариера е за патогенни гъби и бактерии.
♦ Успешно вкореняване на резници. Много от цветята се размножават чрез резници. Обикновено се вкореняват във вода, пясък или лек субстрат. Някои видове често загниват. Например трудно се вкоренява бамбукът. Каквото и да се прави отрезът загнива. Цветарите са намерили начин и за него - намазване с восък. Отрезите се замазват изцяло с восъка от запалена свещ. След засъхване на восъкът, резниците се поставят във вода или лек субстрат докато пробият корените. Някои растения (фикус, смокиня и др.) които отделят млечен сок при срязване, също трудно се вкореняват. Сокът запушва устицата и възпрепятства вкореняването. Нужно е резниците да се потопят в хладка вода докато спре отделянето на сока. При някои сочни и лесно загниващи растения (алое, мушкато и др.) резниците се напудрят с въглен, леко се подсушават за няколко часа и се поставят в лек субстрат. Грамотното и старателно лекуване на раните допринася за бързото оздравяване и нормално развитие на растенията.На Земята започна масово измиране на вид...
Препарат за разтопяване на лед и сняг - ...
